Събота потеглихме с Вичката /САЧ тийм/ към хижа Мадара, да празнуваме рожденните дни на Страхил Делийски и Пламен Петров. Посрещна ни весела компания, наглупяхме се доста. В неделя се събраха около двадесет крила на ниският мадарски старт, вадеха се добре.
Тази година с моят добър приятел Пламен Петров, неговата сподвижница в живота Антонина Николова и любимата на сърцето ми Женя, летувахме на плажа на с.Топола. Дните си запълвахме с летене и плуване а през нощите преоткривахме общуването чрез ядене и пиене. Яд ме е че не взехме сърфа. Успях най после да видя изложбата въздушни снимки на Александър Иванов - разкошно, завиждам му на майсторството.
Съботният ден даде да прелетя около 70км. Много голяма борба, мощни ядра последвани от големи низходящи. Същият ден доста пилоти направиха по 100 - 150км.
Тази седмица новият ми ученик най после прави склоново реене на с.Костанденец и на Мадара. Момъкът се казва Евгени, печен е много и най-важното, пие ракия. Излита и каца перфектно, няма страх, учи се бързо - абе доволен съм. Русенската група парапланеристи спечели нов член. Дано си купи парапланер скоро.
Най-после сбъднах мечтата си и вече съм в клуб 100. Да е жив и здрав Явор - Доктора от Шумен, че ме измъкна от работа и рече -”Води ме!”. Излетяхме с Даниел - варненски, и Док. Вятъра на старта беше северозапад и малко обтичаше склона. Мъчно вадене, завъртяхме термика, Даниел и Явор я захапаха, аз я изтървах, върнах се на склона и се давнах. Рестартирах час по-късно с Виктор от Варна, той се давна, аз с мъки се държах, дочаках термичка и хайде на климатик. От там нататък - лесно. Първа термика - Попово, втора - Тъговище, трета - Преслав, четвърта - Смядово. Парапланера летеше на трим с около 70км/ч. После преминах Балкана над Риш и кацнах доволно на карнобатската гара. Ревах и вих от кеф над язовир Камчия. Грандиозно. Кефа е велик. Над планината мина голям пътнически лайнер на около 2км над мен. Доста стряскащ звук и въртене докато го открия. Явно там му е захода към летище Бургас. Даниел кацна до Бургас ~150км. Явор кацна до Айтос.
В сряда се появих в Шумен, още през работно време. Реших че вятъра е за Мадейра. На склона рееха няколко парапланера и бърже се присъединих към тях.
Четвъртък - първият ден от “Шумен Оупън”, се проведе на Мадейра. Събраха се бая пилоти, склонът държеше. Ваденето беше доста трудно, термиките бяха отнесени и накъсани. Доста пилоти се удавиха след платото още на село Марково. Крайната цел на задачата беше Шкорпиловци. След 1400 засенчи навсякъде, сбърках като не останах под един облак, който държеше, още 20 минути. Тръгнах към единственото светло място в района и се удавих славно до село Гроздьово. След броени минути напече навсякъде - по търпеливите спечелиха и прелитаха над мен, а аз скатавах парапланера в пека и вървях пеша.
Петък - втори ден. За старт на състезанието беше обявен северният на платото в Шумен. Вятърат обаче след 1100 взе да завърта към сеерозапад, излитанията станаха доста рисковани и таск комитета разреши на собствен превоз да се излита и от Мадейра. С Красьо и Данчо от Варна отидохме и излетяхме. Термиките пак така хубаво отнесени и накъсани, този ден и аз бях сред първите удавени, база не стигнах. Кацнах сред едни безбрежни жита южно от село Кюлевча и ми се взе акъла от вървене пеш.
Събота - трети ден, даде се отворена задача от северния старт на шуменското плато. Друсливи термики, трудно вадене и безславно кацане на центъра на село Златар до Смядово. Доста хора преминаха плнината, някои стигаха под Бургас.
Неделя - последен ден са даде затворена задача по маршрут Шумен - Велики Преслав - Търговище - Велики Преслав. Излиташе се от източният старт на шуменското плато. Разкошен ден, хубави термики, красиви облаци с ясни бази. В термиката над старта въртяхме над 20 крила с разлика във височината не повече от 50 метра от първият до последният. Величествена гледка и голям страх. Невероятно е да можеш да се огледаш и да виждаш как всеки върти някъде, показва термиката и имаш избор. Поне първата половона от задачата беше така, после оредяхме и се пръснахме. След платото извъртях още една термика, мерси Красьо, и хукнах към първа точка над Преслав. Малко преди нея извъртях термика, мерси Габровец, и след това се върнах да взема точката. От там до Търговище само в базата с никакво пропадане и хубава скорост. Вятърът север-североизток малко помагаше. Точката Търговище взех пак под базата. Малко след това видяхме как един състезател хвърли запасен, кацна само на няколко метра от брега на един язовир, стряскаща гледка. Прибирането до Преслав обаче беше трудно, засенчи, летях ниско, въртях всичко, валя ме дъжд. Доста хора се удавиха на този етап. Вечерта класиране и награждаване, моя милост втори в серийния клас и дванадесети в цялото състезание.
Метеоролозите прогнозираха дъжд в цяла България с изключение на чернморието и русенските парапланеристи ги послушаха като отидоха на Рогачево. Завариха подножието на старта застроено и 5 парапланера реещи на склона. Хубаво балончато реене се редува с кризи, някои кацаха горе, някои се давеха. Вечерта се пиха бири, гледа се откриването на европейското по футбол, спа се на палатка. На сутринта валеше, прибрахме парапланерите и потеглихме към дъждовно Русе.
Събота сутринта парапланеристите от Русе цъфнахме на източният старт на платото. Ростислав беше довел две коли русенци за возене на тандем. Излетях и направих час летене на балони, като 3 пъти се вадих от захода за кацане. Накрая Венко се обади по радиото с покана “Хайде слизай, от кога те чакам на кацалката” и веднага се удавих. Лош човек значи, инак таксито вече чакаше и хайде горе. Горе - мъка, тандемите стигаха за 2-3 минути до кацалката. Отидохме на бири и вечерта се налетяхме на бриза. Направих няколко десетки колапса над 50% - доволно. Експозицията на фотото ми беше преместена на +5 и порази над 100 въздушни снимки, следващият път ще го заключа.
След работа отидохме с бившите ми ученици да полетим на Костанденец, според обещания силен запад-северозапад. Да ама на баира духаше слаб северозапад и ставаше само за парашутки. Появи се и една мома парапланеристка, русенка, поканена от лицата Петров и Радев.
Страхотни хора, страхотно място, страхотна емоция. Едночасово изкачване до старта с камион през живописен път, шеги, смях. Каросерията нагъчкана с парапланери и пилоти. Снимките са на Даниел, аз бях зает с оцеляване. Едно правило което имам и винаги когато наруша - съжалявам: Когато отидеш на старта и видиш, че става - вади парапланера и веднага излитай. Е него ден два пъти си казвам да поизчакам и все условията се променят рязко. Пак ще идем. Този път ще доведа и останалите Русенски парапланеристи.
