Вече проходил и в добра кондиция, реших че някалко дена на открито в приятна компания, хвърчила с миризма на двутактова смес и отработени газове, само ще помогне на бойния ми дух. Още петък Венко от Банкя ме взе от В.Търново и закара на ежегодното Авиорали Шумен. Мотоделти, парамотори и самолети летяха и возеха, кеф, глъч, кебапчета, бира, суета.
На 31.08.08 в доста турболентни условия, паднах и счупих първи лумбален прешлен. Историята започна с масивен асиметричен колапс над 70%, който по всяка вероятност пререагирах, пълен срив, гмуркане и падане в крилото. Падах увит в крилото, с ясното съзнание, че съм на 100 метра от терена и нищо хубаво не ме очаква. Драпах да изляза от купола, излязох, крилото започна да се пълни, посегнах за запасния и последва удар. Паднах по гръб в едни стари палети в шуменският винпром, виех от болка осъзнавайки, че движа ръце и крака и май ще живея. Комбинацията от пълнещо се крило, тези гнили палети които натроших и протектора на самурая, ми спаси кожата. Дойде линейка, бърза помощ, рентгенови снимки, ехограф, пейнкилъри, сестри, доктори и т. н. Приеха ме в шуменската реанимация, тук специаално искам да благодаря на Бисер Митев. Два дена по-късно кошмара започна със снимка на рентгенов скенер, който показа парче кост забито между два прешлена - операцията задължителна. Почнах да сънувам инвалидни колички. След сериозно проучване излезе името доцент Венци Росманов, опериращ в плевенската ортопедия - страхотен мъж, господ здраве да му дава. Закараха ме с линейка до Плевен където ме оперираха и 40 часа по-късно ме накараха да стана и ходя. В гръбнака си вече имам титаниева импланта, която ще стои там навеки. Искам да благодаря на много хора, списъкът е безкраен - на Бог че ме пожали, на майка си и вуйчо си които дават всичко за мен, на Венци Росманов и докторите които ме закърпиха, на Иван той си знае защо, на Страхил Делийски за огромният съпорт, на десетките приятели които звъняха ежедневно дори и от чужбина и на тези които ме посетиха, на шуменските и русенските пилоти които бяха с мен, на плевенските си приятели които ме хранеха и поиха 20 дена, на Никола който ме прибра.
БЛАГОДАРЯ! Щастлив съм, че ви познавам!
Тази година с моят добър приятел Пламен Петров, неговата сподвижница в живота Антонина Николова и любимата на сърцето ми Женя, летувахме на плажа на с.Топола. Дните си запълвахме с летене и плуване а през нощите преоткривахме общуването чрез ядене и пиене. Яд ме е че не взехме сърфа. Успях най после да видя изложбата въздушни снимки на Александър Иванов - разкошно, завиждам му на майсторството.
Съботният ден даде да прелетя около 70км. Много голяма борба, мощни ядра последвани от големи низходящи. Същият ден доста пилоти направиха по 100 - 150км.
Тази седмица новият ми ученик най после прави склоново реене на с.Костанденец и на Мадара. Момъкът се казва Евгени, печен е много и най-важното, пие ракия. Излита и каца перфектно, няма страх, учи се бързо - абе доволен съм. Русенската група парапланеристи спечели нов член. Дано си купи парапланер скоро.
Най-после сбъднах мечтата си и вече съм в клуб 100. Да е жив и здрав Явор - Доктора от Шумен, че ме измъкна от работа и рече -”Води ме!”. Излетяхме с Даниел - варненски, и Док. Вятъра на старта беше северозапад и малко обтичаше склона. Мъчно вадене, завъртяхме термика, Даниел и Явор я захапаха, аз я изтървах, върнах се на склона и се давнах. Рестартирах час по-късно с Виктор от Варна, той се давна, аз с мъки се държах, дочаках термичка и хайде на климатик. От там нататък - лесно. Първа термика - Попово, втора - Тъговище, трета - Преслав, четвърта - Смядово. Парапланера летеше на трим с около 70км/ч. После преминах Балкана над Риш и кацнах доволно на карнобатската гара. Ревах и вих от кеф над язовир Камчия. Грандиозно. Кефа е велик. Над планината мина голям пътнически лайнер на около 2км над мен. Доста стряскащ звук и въртене докато го открия. Явно там му е захода към летище Бургас. Даниел кацна до Бургас ~150км. Явор кацна до Айтос.
Днес Светльо и Пламен от Търново извадиха мотоделтата на летището до село Поликраище. Имаше и още един моторен делтапланер. Повозиха ни най-комфортно, наснимахме се от високо, абе кеф нямам какво да добавя. Ивелин даже извади парапланера и кайтва, но не можа да качи пасата като Кюнг.
В сряда се появих в Шумен, още през работно време. Реших че вятъра е за Мадейра. На склона рееха няколко парапланера и бърже се присъединих към тях.
Четвъртък - първият ден от “Шумен Оупън”, се проведе на Мадейра. Събраха се бая пилоти, склонът държеше. Ваденето беше доста трудно, термиките бяха отнесени и накъсани. Доста пилоти се удавиха след платото още на село Марково. Крайната цел на задачата беше Шкорпиловци. След 1400 засенчи навсякъде, сбърках като не останах под един облак, който държеше, още 20 минути. Тръгнах към единственото светло място в района и се удавих славно до село Гроздьово. След броени минути напече навсякъде - по търпеливите спечелиха и прелитаха над мен, а аз скатавах парапланера в пека и вървях пеша.
Петък - втори ден. За старт на състезанието беше обявен северният на платото в Шумен. Вятърат обаче след 1100 взе да завърта към сеерозапад, излитанията станаха доста рисковани и таск комитета разреши на собствен превоз да се излита и от Мадейра. С Красьо и Данчо от Варна отидохме и излетяхме. Термиките пак така хубаво отнесени и накъсани, този ден и аз бях сред първите удавени, база не стигнах. Кацнах сред едни безбрежни жита южно от село Кюлевча и ми се взе акъла от вървене пеш.
Събота - трети ден, даде се отворена задача от северния старт на шуменското плато. Друсливи термики, трудно вадене и безславно кацане на центъра на село Златар до Смядово. Доста хора преминаха плнината, някои стигаха под Бургас.
Неделя - последен ден са даде затворена задача по маршрут Шумен - Велики Преслав - Търговище - Велики Преслав. Излиташе се от източният старт на шуменското плато. Разкошен ден, хубави термики, красиви облаци с ясни бази. В термиката над старта въртяхме над 20 крила с разлика във височината не повече от 50 метра от първият до последният. Величествена гледка и голям страх. Невероятно е да можеш да се огледаш и да виждаш как всеки върти някъде, показва термиката и имаш избор. Поне първата половона от задачата беше така, после оредяхме и се пръснахме. След платото извъртях още една термика, мерси Красьо, и хукнах към първа точка над Преслав. Малко преди нея извъртях термика, мерси Габровец, и след това се върнах да взема точката. От там до Търговище само в базата с никакво пропадане и хубава скорост. Вятърът север-североизток малко помагаше. Точката Търговище взех пак под базата. Малко след това видяхме как един състезател хвърли запасен, кацна само на няколко метра от брега на един язовир, стряскаща гледка. Прибирането до Преслав обаче беше трудно, засенчи, летях ниско, въртях всичко, валя ме дъжд. Доста хора се удавиха на този етап. Вечерта класиране и награждаване, моя милост втори в серийния клас и дванадесети в цялото състезание.
Метеоролозите прогнозираха дъжд в цяла България с изключение на чернморието и русенските парапланеристи ги послушаха като отидоха на Рогачево. Завариха подножието на старта застроено и 5 парапланера реещи на склона. Хубаво балончато реене се редува с кризи, някои кацаха горе, някои се давеха. Вечерта се пиха бири, гледа се откриването на европейското по футбол, спа се на палатка. На сутринта валеше, прибрахме парапланерите и потеглихме към дъждовно Русе.
Събота сутринта парапланеристите от Русе цъфнахме на източният старт на платото. Ростислав беше довел две коли русенци за возене на тандем. Излетях и направих час летене на балони, като 3 пъти се вадих от захода за кацане. Накрая Венко се обади по радиото с покана “Хайде слизай, от кога те чакам на кацалката” и веднага се удавих. Лош човек значи, инак таксито вече чакаше и хайде горе. Горе - мъка, тандемите стигаха за 2-3 минути до кацалката. Отидохме на бири и вечерта се налетяхме на бриза. Направих няколко десетки колапса над 50% - доволно. Експозицията на фотото ми беше преместена на +5 и порази над 100 въздушни снимки, следващият път ще го заключа.
